страшен е онзи момент в 2 и половина през нощта,
когато седя и слушам the final cut
и всяка една картинка и всяко едно изречение, което прочета, ми напомнят за теб
затова поглеждам отчаяно към куфара, който седи в средата на безпорядъка на стаята ми, все още неразопакован, миришещ на море и с полепнала сол по него
но няма къде да отида.
затова просто седя в средата на стаята, отчаяно търсеща тефтера си
и си мисля за всяка дума, която бих ти казала
и всяка дума, която искам да чуя от теб
а ти си като роланд и би пожертвал своята сюзан на мига за Кулата
(а аз дори съвсем не съм сюзан за теб)
и си мисля, че ти си моята Кула, недостижима, несъществуваща, Тъмна, проклета.
ще чакам 3 часа, защото всички знаем, че тогава са будни само
обичаните и
самотните.
надали е трудно да се отгатне от кои съм аз.
