ти не си никакъв ромео, а пък аз... и аз съм минала покрай жулиета. затова нека им оставим поемите, ние не сме били никога романтици. на мен не ми отиват дългите поли, а на теб галантността ти е далечна. не би ми понесъл студът на гробницата, а на теб - драматичното пробождане с меч.
представи си колко би било смешно да се сражаваш в дуел заради мен.
а да рецитираш под балкона ми? о, това би било забавлявало възрастната жена на втория етаж, която така обича сапунените истории.
не, аз не съм дама в беда, нямам нужда от спасяване, а замисли се – и ти съвсем не си рицар на бял кон. не съм принцесата, затворена в кулата, а ти май нея търсиш; а и ти не приличаш много на моя принц.
защо тогава излезе, че аз – макар и така различна от жулиета – се престраших да изпия горчивата отрова, а ти не се осмели да пронижеш сърцето си с меча?
май всъщност се оказахме хамлет и офелия:
ти – вечно колебаещ се,
а аз – съвсем полудяла.
Няма коментари:
Публикуване на коментар